Упойки при раждане

anasteziya

Всяка жена се безпокои от момента, в който ще приключи нейната  бременност – освобождаването от нея. Понякога страхът от болката надделява над вълнението да видите най-сетне своето детенце. Често този страх е породен от разказите на „услужливи” приятелки, минали вече през това. Но не забравяйте, че всяка бременност и всяко раждане са строго индивидуални.

Всяка жена има различен праг на болка и тъй като вие най-добре знаете за своя – добре е да се подготвите предварително, да знаете как искате да успокоите болките по време на раждане, да сте обсъдили вариантите с вашия лекар и да сте изключили някои от тях заради различни противопоказания. Ако пък няма други медицински показания, може и по време на самото раждане да установите дали изобщо имате нужда от медикаментозно обезболяване. Каквото и да решите – че искате упойка или че ще решавате на място дали ще искате упойка – добре е да знаете какви са различните видове анестезии, какви са техните предимства и недостатъци и как действат на плода, а и на родилката.

Анестетиците

Това са средства за обезболяване чрез венозно вливане  или чрез инхалатори със специални  дозатори. Те, обаче, се прилагат все  по-малко, защото се считат за не толкова  ефективни. Освен това, в различна степен могат да забавят раждането или да подействат по някакъв начин на плода, тъй като лесно преминават през плацентата.

Епидурална  упойка

Поставянето на епидурална упойка е подходящо и  при нормалното раждане, и при  секциото. За да обясним как действа епидуралната упойка, първо да обясним накратко как усещаме болката.

Всички органи в нашия организъм са снабдени със специални нервни окончания – рецептори. Когато дразненето им е много силно, тогава сигналите се усещат от главния мозък като болка. Целта на епидуралната анестезия е да прекъсне нервните импулси по гръбначния мозък към главния мозък. При епидуралната упойка се прави убождане (пункция) в междупрешленното пространство на гръбначния стълб, вкарва се много тънък катетър и чрез него се въвеждат локалните анестетици. При правилното му въвеждане се усеща лека болка, подобна на тази при мускулна инжекция. Обезболяването настъпва до 20 минути след въвеждането на анестетиците. Упойката, обаче, може да се постави само когато разкритието е достигнало 3 – 4 см и преди да достигне 6 см. Ако се постави по-рано има голям риск от забавяне на контракциите и спешно цезарово сечение. След 6-я см разкритие пък се смята, че раждането ще приключи бързо, а ако се налага успокояване на нетърпими болки се разчита по-скоро на венозни анестетици.

Предимствата на епидуралната упойка са, че не действа по никакъв начин на плода, майката остава будна и контактът на медицинския екип с нея е лесен, прекратява се учестеното дишане, което е предизвикано от болката, но родилката усеща контракциите и може да се движи.

Негативните страни на епидуралната упойка са забавянето на раждането, което понякога налага да се вливат венозно стимулиращи родилната дейност медикаменти, понякога се появява главоболие и леко замайване. По преценка на лекаря епидурална упойка не се поставя нарушения в съсирването на кръвта, евентуални алергични реакции, инфекция при мястото на убождането, деформация на гръбначния стълб и прешлените, състояние на еклампсия (високо кръвно налягане и последващи гърчове), мигрена и други.

Спинална  упойка

При спиналната анестезия методът на поставяне  е подобен като при епидуралната. Прави се еднократна пункция в  областта на кръста, но при спиналната се постига пълно обезчувствяване  на тялото на родилката под нивото на пункцията.

Спиналната упойка се предпочита при раждането секцио, както и след края на наромално раждане, когато се налага хирургическо възстановяване целостта на тазовото дъно. За оперативното раждане спиналната упойка е предпочитана, тъй като според много изследвания е доказано, че кръвозагубата на родилката е по-малка. По-бързо е и възстановяването – майките се раздвижват по-бързо и по-бързо започват да се грижат за бебетата си. Намалена и следоперативната болка.

Според изследвания, най-често използваните медикаменти при спинална упойка действат около 4 часа, което „покрива” самата операция и около три часа след нея. Освен това, самото обезболяване е по-бързо – от началото на манипулацията до спиране усещането на болка минават 5 – 7 минути.

Към недостатъците на спиналната упойка спадат гаденето и главоболието, болки в областта на кръста, временно обездвижване на долните крайници, алергични реакции към анестетиците.

Комбинирана спинална-епидурална упойка

Напоследък тя е особено предпочитана, тъй като съчетава бързия ефект на спиналната и продължителното обезболяване на епидуралната анестезия. Техниката на изпълнение комбинира двата метода на обезболяване, а противопоказанията са същите като описаните по-горе.

Обща  анестезия

Обща анестезия означава пълно обезчувствяване. Обикновено се прилага когато лекарят е преценил, че има противопоказания за прилагането на т. нар. регионални техники – епидурална, спинална или комбинирана упойка. Общата упойка, обаче, тотално отслабва мускулния тонус и забавя раждането. Затова и общата анестезия се ползва обикновено при спешно секцио или когато се очаква по-голяма кръвозагуба.

Нефармакологични  методи на анестезия

У нас рядко се прилагат подобни методи за успокояване  на болката при раждане. За целта се използват акупунктура, електроаналгезия и други подобни методи. Сред тях е и психопрофилактиката – работи се с родилката с цел преодоляване на страха от раждането и волево намаляване усещането на болка. Психопрофилактиката е изключително популярна извън България и се прилага по време на курсовете за бременни.

Напишете коментар

уеб дизайн от Иво Иванов