Сифилис

sifilis

Какво представлява сифилисът?

Сифилисът се определя като вид хронично системно заболяване, което е причинено от т. нар. бледа трепонема (Treponema pallidum).

В миналото сифилисът много често е бил наричан в медицинската литература с името “големият имитатор”, което се дължало на сходствата в клиничната картина на болестта с тази на други подобни заболявания.

Болестта сифилис е много характерна с редуването на клинично проявени с латентни епизоди (според дефиницията съществуват 3 вида сифилис: първичен, вторичен и третичен)

Сифилис – епидемиология

Сифилисът се определя като инфекциозно заболяване, което в над 95% от случаите се предава чрез сексуален контакт. Най-често първичните лезии са разположени в и около гениталната област, но се случва понякога да се намират и в други зони.

Освен чрез полов контакт, сифилисът се предава и по кръвен път, въпреки че предаването на тази болест по кръвен път е изключително рядка, заради тестуването на дарителската кръв за наличие на хемотрансмисивни инфекции. При употреба на общи инжекционни инструменти от хора, които използват венозни наркотици, обаче, рискът от пренос на сифилис по кръвен  път е сериозен.

Третият начин за заразяване с вируса на сифилис е чрез т. нар. вертикален начин – пренос на заразата от болната майка на бебето чрез плацентарното кръвообращение. Днес  случаите на битово предаване на инфекцията са по-скоро казуистични (чрез използване на общи прибори и съдове за хранене), както и професионалното заразяване.

Цикличността на сифилиса е особено характерна за разпространението му. Този феномен все още не научно обяснен от съвременната медицина. Мнозинството от авторите предполагат, че цикличността на тази полово-предавана болест е свързана най-вече с биологичните особености на бледата трепонема, а не се дължи само на социално-икономически фактори.

Сифилис в България

Нивото на заболеваемост от сифилис в България е аналогична на наблюдаваните световни тенденции. Тя също се характеризира с цикличност, изразяваще се под формата на повтарящи се епизоди на повишаване и понижаване броя на сифилистично болните.

Последният пик в броя на заболелите от сифилис е регистриран в периода 1994-2002 година, като най-висок брой болни е регистриран през вече далечната 1998 година (38 души на 100 000 души население).

Характерна особеност на последната “епидемия” от сифилис в България е рязкото нарастване на броя на случаите на болни с вроден сифилис. От регистрираните 1-2 пациенти годишно за годините преди 1996 година, броят им се увеличи до цели 52 през 2002 година, което е една доста тревожна тенденция.

Напишете коментар

уеб дизайн от Иво Иванов