Проблемно забременяване

problemno-zabremenyavane

В тази статия ще намерите полезна информация за нужните изследвания, които трябва да се направят в случай, че имате проблеми със забременяването:

1. Гинекологичен преглед

Както обикновено, всяка жена трябва да посещава редовно няколко пъти в годината лекар – гинеколог. И този случай не се различава и също трябва да се отиде на гинекологичен преглед. Когато обясните на лекаря – специалист своите тревоги и притеснения, той ще ви обясни какво се прави в конкретния случай и кои са нужните изследвания, които трябва да се направят.

2. Изследване за инфекции – микробиология

Микробиологичното изследване е необходимо, защото при нормалния гинекологичен преглед не могат да се открият възпаления или инфекции, като гъбичните такива, например. Обикновено се пуска изследване за хламидия.

Хламидията е най-често срещаното заболяване, което се предава по полов път. Тя се получава от микроорганизъм наречен Chlamydia trachоmatis. Редовно протича без симптоми, незабелязано, но последствията са много сериозни и при усложнения може да се стигне до там, че да навреди на способността на органите да репродуцират .Хламидията може да доведе до стерилитет, както при жените, така и при мъжете и поради това е задължително лечението и на двамата партньори.

Има два начина за изследване:

При наличие на антигени. При жените, от шийката на матката се взима намазка, а при мъжете от уретрата. Взетата проба се занася в лаборатория за изследване.

При наличие на антитела. За този начин на изследване се взима кръвна проба.

3.Преглед на видеозон

За да се наблюдават яйчниковите фоликули могат да се видят вътрешните органи чрез ултразвук.

4. Хормонални изследвания

Хормоните влияят на обмяната на веществата, на половите функции, на растежа и на целия организъм. Те представляват химически вещества, които се създават от жлезите с вътрешна секреция и се отделят непосредствено в кръвта. Лекарите назначават изследвания на следните хормони за лекуване на стерилитет:

Яйчникови и хипофизиарни хормони

FSH – този хормон предизвиква отделянето на естроген от яйчниците, секретира се от хиповизата и се нарича фоликуло-стимулиращ. Узряла яйцеклетка във фоликул бавно стига до повърхността на яйчника, когато има достатъчно естроген. Яйцеклетката излиза от фоликула и се отделя от яйчника, когато настъпи овулацията.

Естрогенът – Прведизвиква нарастването на лигавицата на матката (ендометриума), за получаването на оплодената яйцеклетка. Междувременно, след като излезе яйцеклетката от фоликула, се отделя прогестерон, който предизвиква подготовката на хранителни вещества за плода от матката, които да хранят вече оплодената яйцеклетка. Този хормон се създава от яйчниците и има въздействие върху целия организъм – гърдите, лигавиците, гениталиите, кожата. Повишаването на нивото на естрогена преди овулация довежда до отделяне на LH хормон. Естрогените имат основна роля за репродукцията, те отговарят за вторичните полови белези на жената. Произвеждат се основно в яйчниците.

LH– наричан лутеинизиращ хормон, който поражда разкъсването на фоликула и се отделя на прогестерон.

Прогестерон – хормон,който се произвежда в яйчниците, като целта му е подготовка на ендометриума в матката за плода при бременност.

Пролактин – този хормон се секретира в предния дял на хипофизата от клетки. Благодарение на него се развиват млечните жлези и се създава мляко.

Тестостерон – принаадлежи към групата на андрогените и управлява FSH и LH.

Тироидни хормони

TТХ (тиреотропен хормон). Подпомага произвеждането на хормоните на щитовидната жлеза и отделянето на Т3 и Т4.

В тази статия ще намерите полезна информация за нужните изследвания, които трябва да се направят в случай, че имате проблеми със забременяването:

5. Хистеросалпингография (снимка на маточните тръби)

Хистеросалпингографията представлява снимка на тръбите на яйчниците (HSG) и се прави с цел диагностика на проблеми в маточните тръби. Прави се най-често, когато има съмнения за запушване на тръбите при жената.

За какво е необходима хистеросалпингографията?

Посредством хистеросалпингография се установява наличието на образувания или запушвания в матката и тръбите към нея. Това може да бъде причината за наличие на стерилитет или спонтанен аборт. Това изследване трябва задължително да се направи в медицинско заведение, защото е необходима техника за рентген. Препоръчва се изследването да се прави от началото до средата на месечния цикъл.

Как протича изследването хистеросалпингография:

При хистеросалпингографията контрастна течност се вкарва в матката, благодарение на която на рентгенов екран могат да се различат структурите, размерите и формите, чрез осветяване на вътрешността. Ако течността не премине безпроблемно в матката означава, че има някъде има запушване на тръбите.

6. Лапароскопия

Това изследване се прави за потвърждаване на проблемите, като лекарят може директно да наблюдава репродуктивните органи. Това изследване, което в същността си представлява едно “надникване” в коремната област на жената, се нарича лапароскопия.

Кога се препоръчва лапароскопията?

Лапароскопията може да се назначи по няколко причини. Една от тях е при проблеми със стерилитета или ако целта е да се постигне такъв. Изследването се назначава и при болки в тазовата област или при съмнения за ектопична бременност.

Диагностициране и хирургия

При наличие на болки в коремната област (абдоминална болка) за диагностика на проблема се назначава лапароскопия. Лапароскопията се прилага и при много други проблеми в тази област – слепвания, хистеректомия, фиброиди, ендометриоза, яйчникови кисти. Посредством лапароскопията могат да бъдат установени наличието на кисти или ендометриоза при жени, които не могат да забременеят. При желание за постигане на стерилитет, чрез тази процедура се използва лапароскоп, който блокира фалопиевите тръби.

Ектопична (извънматочна) бременност

Ако в началото на бременността се появят болки в ниската част на корема, може да се появи съмнение за извънматочна (ектопична) бременност. При тази бременност зародишът се намира извън матката, в тръбата. Това води до вътрешни кръвоизливи, причинени от разкъсване на тръбата и в този случай се налага спешна лекарска помощ. Преимущества на лапароскопията са малките разрези и краткотрайния престой в медицинското заведение, поради скорошното възстановяване.

Процедурата лапароскопия

Лекарят дава възможност на пациента за избор на упойка в зависимост от вида процедура. Непосредствено след като упойката подейства, се прави разрез в областта на пъпа. Обикновено в корема се вкарва газ като nitrous oxide или carbon dioxide. Този газ предизвиква издуване и позволява по-доброто наблюдение на репродуктивните органи. Лапароскопът се вкарва през разреза, като понякога се налага да се направи друг прорез, за да се поместят органите в посоката на зрителното поле. Когато приключи процедурата се вади лапароскопът, изпуска се газта и се зашиват прорезите. Понякога могат да се появят усложнения по време на процедурата, например алергия към упойката, кръвоизливи, наранявания.

Възстановяване след лапароскопия

По-бързо е, за разлика от други операции. Процедурата помага за диагностиката и разрешаването на голяма част от гинекологичните проблеми.

В тази статия ще намерите полезна информация за нужните изследвания, които трябва да се направят в случай, че имате проблеми със забременяването:

7. Процедура за откриване на спермоантитела

Ако дълго време жената не може да забременее една от причините може да бъде наличието на спермоантитела. За кръвните тестове за спермоантитела се налага взимането на кръв от партньорите и се правят следните изследвания:

  • Ензимно-свързан имуносорбентен тест (ELISA);
  • Микросперматоаглутационен тест на Фриберг;
  • Имунобийд байдинг тест (IBB);
  • Желатинов тест на Кибрик;
  • Спермоимобилизационен тест на Изожима

Когато резултатите са готови, което обикновено става до един месец, могат да бъдат анализирани от гинеколога, които ги е назначил, дори от лабораторията, в която са направени, да предлага заключение и подробности за всяко едно от изследванията.

8. Изследване за съвместимост между партньорите

Този тест има два варианта – пенетрационен и посткоитален.

Най–добре е посткоиталното изследване да се направи в предовулаторната фаза и по този начин да съвпадне с изследването на цервикалния фактор, защото през останалия период обикновено резултатът е отрицателен. За да бъде направено изследването в точния момент е необходимо предварително да бъде изчислен денят, като е необходимо да се направи няколко часа след полов акт, а преди това да е имало около седмица въздържане. Взима се секрет от жената и се изследва за подвижни сперматозоиди.

Пенетрационният тест, наричан още кръстосан, представлява вземане на цервикален секрет от жената, който се слага на предметно стъкло. Точно до нея се слага и сперма от друг мъж, която е доказано, че може да опложда. Чрез изследване се установява дали сперматозоидите могат да навлязат в цервикалната слуз, след преодоляването на границата между двете.

Ако сперматозоидите не успеят да преминат границата, резултатът е отрицателен. За да бъде резултатът положителен е необходимо голяма част от сперматозоидите да преодолеят границата и да навлязат в цервикалната слуз, като се забелязва, че в нея сперматозоидите се движат по-бавно. Върху друго предметно стъкло се поставят сперма от мъжа и цервикалната слуз от жена, която може да забременява. В зависимост от резултата и на мъжа се установява при кого е проблемът.

9. Генетични тестове

Анализ на хромозомите се прави чрез кръвен тест за кариотип. Най-често се прави в случаите, когато жената има над 3 спонтанни аборта. Чрез този тест се разбира за наличието на транслокации в хромозомите.

Напишете коментар

уеб дизайн от Иво Иванов