Миома

mioma

Миомата представлява доброкачествен тумор, който се развива в мускулната тъкан на матката (миометриум). Много често миомата се бърка с рак, но няма нищо общо със злокачествените тумори.

Развитието на миомата започва като малък възел в мускулната тъкан на матката. Възлите са с различни размери – от главичката на топлийка до размерите на плода в 6-ия – 7-ия месец от бременността. Може да се наблюдава само един възел или група от възли – близко разположени или отдалечени един от друг.

Съществуват три вида миомни възли:

* Субсерозни – развиват се от външната част на наточната мускулатура и растат към коремната кухина;
* Интрамурални – развиват се в маточната стена и водят до нейното уголемяване. Това е и най-често срещаният вид миомни възли;
* Субмукозни – развиват се към маточната кухина. Те причиняват и най-тежките симптоми и се свързват с безплодие и спонтанни аборти

Кои жени страдат от миома?

Според редица проучвания, миома може да се открие в до 40% от жените над 35-годишна възраст. Голяма част от тях нямат никакви оплаквания и дори никога не разбират за съществуването й. Миома може да се открие и при около 20% от жените на възраст 20 – 35 години. С настъпването на менопаузата, обаче, откриването на миомни възли е рядко явление. Причината – туморното образувание се „храни” от хормоните и с настъпването на климактериума обикновено възелът (или възлите) намаляват обема си.

Причини за появата на миома

Причините, които предизвикват образуването на миомните възли, не са известни. Както написахме по-горе, туморът е хормоночувствителен. Растежът му се определя от естрогените, но те сами по себе си няма как да доведат до появата на миома.

Според изследвания и наблюдения, миомата най-често нараства при естрогенна терапия, както и по време на бременност. Намаление на нейните размери се наблюдава при менопаузата. Има данни и за пълно изчезване на миомните възли у някои пациентки в климактериума.

Смята се, че затлъстяването, хипертонията и мастопатията са сред факторите, които способстват за възникване на миома. Наблюдавана е и фамилна обремененост при някои жени, както и расовата принадлежност – много по-склонни към развиването на миомни възли са афроамериканките. Причината за тази тенденция също не е изяснена.

Често миомата се наблюдава едновременно с ендометриоза, поликистозни яйчници или пък увеличено количество на маточната лигавица.

Симптоми на миомата

При по-големите миомни възли жената усеща притискане, има чувство на пълнота и „теглене” на органите в коремната кухина. Понякога се наблюдава и нарастване на корема, поради което миомният възел може да бъде сбъркан с бременност.

Когато миомният възел расте, обикновено процесът е съпътстван и от болки. Притискането на пикочния мехур от туморното образувание пък води до смущения в уринирането, а натискът върху червата – до тяхното освобождаване. В определени случаи се наблюдават стерилитет и спонтанни аборти.

Най-честият признак на миомата, обаче, са анормалните кръвотечения извън периода на менструалния цикъл или засилено, обилно кръвотечение по време на менструацията.

Диагностика на миома

Обикновеното ехографско изследване е достатъчно, за да ориентира лекаря за големината и разположението на възлите. Обикновено размерът на миомата се измерва с размерите на бременна матка в съответната гестационна седмица.

Лечение на миомата

Не всяка жена, на която е открита миома, трябва да се лекува. Задължителни са, обаче, редовните профилактични прегледи поне два пъти годишно. Към лечение се пристъпва по лекарска преценка, при наличието на симптоми и сериозни проблеми, застрашаващи здравето на пациентката.

Хормоналната терапия при лечението на миомата обикновено е ефективна, но обикновено при прекратяването на приема на медикаментите туморното образувание продължава да нараства при жените със съхранена менструална функция. Хормоналните препарати, обаче, предизвикват странични ефекти – потене, вълни, сухота във влагалището, главоболие, депресия, честа смяна на настроението и т. н.

Хирургичната намеса е краен вариант за отстраняването на миома. Може да се отстрани само възелът (при пациентки, които желаят да запазят матката си и да родят дете) или цялата матка (при крайна необходимост).

Напишете коментар

уеб дизайн от Иво Иванов