Хламидиоза – брак под микроскоп

hlamidioza

Какво е хламидиоза?

Болестта хламидиоза спада към венерическите заболявания. Това инфекциозно заболяване е предизвикано от вътреклетъчни паразити, известни като хламидии или хламидия трахоматис (Chlamydia trahomatis). Хламидиозата може да доведе до поражения на репродуктивните функции на организма, както и до неприятни последици за пикочополовата система.

В днешно време хламидиозата се среща много често. Статистическите данни сочат, че от това заболяване страдат от 6 до 8% от възрастното население на Земята, като в половината от случаите хламидиозата протича съвместно с други инфекционни заболявания, предавани по полов път. Често срещано явление е хламидиозата да протича паралелно с трихомониаза, уреаплазмоза, вагинална бактериоза и др.

Хламидиите са опасни, защото биват няколко вида , които се отличават един от друг само по специфичната структура на повърхността на клетките, които им осигуряват възможност да се прикрепят към определен тип човешки клетки. Хламидията живее вътре в живата клетка, като вирус, но по строеж прилича на бактерия. Двойнствената й природа и способността й да паразитира във вътрешността на клетката я превръщат в изключително трудна за лечение инфекция.

От всички познати ни разновидности, най- опасна за човека се явява хламидия трахоматис – микроорганизъм, който по структура прилича на бактерия, но се държи като вирус. В науката са известни 15 вида хламидии. Някой от тях поразяват лимфните възли, други причиняват очни заболявания – трахома, хламидиен конюктивит, а трети – заболявания на пикочополовата система. Прониквайки в клетките на организма, хламидията живее и се размножава.

Хламидиоза – как се диагностицира?

Официално медицината е признала и регистрирала съществуването на хламидия преди 10 години. За нейното пълно унищожаване се изисква температура от най-малко 95-100 градуса. Диагностицирането на заболяването хламидиоза е сложна процедура. Пълна и категорична диагноза може да се постави само след като се направят редица сложни лабораторни изследвания. Простите методи за изследване са с точност не повече от 40%.

Точната диагностика на болестта хламидиоза включва намазка от половите органи. В пробите взети от други органи при наблюдение под микроскоп може да се установи наличието на хламидии. При мъжете изследването за наличие на хламидии се назначава при проява на простатит и уретрит. Жените се изследват в случаите на безплодие, ерозия на шийката на матката или след спонтанен аборт.

Кой е причинителят на хламидиозата?

За да се идентифицира причинителят на инфекцията се извършва пряка имунофлуоресценция (ПИФ) и ДНК-диагностика, PCR/ПЦР полимеразна верижна реакция. PCR/ПЦР е метод за лабораторна диагностика, създаден с цел идентифициране на инфекциозни заболявания. PCR – методът е разработен от Кери Мулис – световен авторитет в биохимията, удостоен с Нобелова награда за това свое постижение. Този метод се използва основно за научни цели, но навлиза бързо и в медицинската практика.

Как се лекува хламидиозата?

Да се излекувате от хламидии е много по- трудно отколкото от инфекции причинени от други паразитни и болестотворни бактерии. Тези микроорганизми са добре адаптирани към лекарствата и медикаментите. Лечението на хламидиозата е задължително и колкото по-бързо пристъпи към него, толкова по-добре. В допълнение към антибактериалната терапия, включваща сумамед(азитромицин), пефлоксацин, абактал, цифран, ципробай, заноцин, лечението на хламидиозата включва и препарати за засилване на имунната система – мултивитамини, специална диета. По време на лечението заболелият не трябва да води полов живот. След окончателно приключване на лечението се провежда повторен контролен анализ.

Ако не се открият хламидии, анализът се прави още веднъж след месец. Оказва се, че е по лесно хламидиозата да се предотврати, отколкото да се лекува. Не трябва да се пренебрегват и методите за профилактика на гениталните инфекции, а именно – отказ от случаен полов контакт, използване на презерватив или специални антисептични средства.

Начини на заразяване с хламидии:

Начинът да се зарази човек с хламидии е доста прост. Заразяването с хламидии при човека се получава много лесно. В болшинството от случаите хламидиозата се предава по полов път (при генитален, орален или анален секс) и носи наименованието – урогенитална хламидиоза. Въпреки това, хламидийната инфекция може да се свърже и с бита и ежедневието на човека. Например, чрез ръкостискане; при ползването на общи прибори и предмети от бита; консумативи за лична и обществена хигиена; във водни басейни. Новороденото дете също може да бъде заразено и то още при преминаването през родовите канали на майката.

Инкубационен период при хламидия:

Инкубационният период на заболяването продължава до 3-4 седмици. Симптоми, специфични за това заболяване, не съществуват, докато заразеният скоро не почувства дискомфорт в отделителната система. Често хламидиозата протича безсимптомно, докато хламидиите през първите две-три седмици се прикрепят към клетките и започнат да се възпроизвеждат.

Клинична картина на хламидиазата при мъжете

При мъжете хламидиозата най-често протича под формата на остър уретрит. Признаците на това заболяване са основно: сърбежи или болки по вътрешните стени на уретрата, често придружени с парене по време на уриниране, засилен водно-слизест секрет, който изтича от отвора на уретрата. Много често хламидийният уретрит възниква вследствие на предшестващо боледуване от гонорея.

Клинична картина на хламидиазата при жените

Хламидиозата при жените най-често протича под формата на уретрит, като нерядко възникват усложнения придружени с развитие на възпалителни процеси по гениталиите, влагалището и шийката на матката.

Страдащите от хламидии жени се оплакват основно от сърбеж по половите органи, пареща болка при уриниране и болки в долната част на корема. Често хламидиозата се усложнява допълнително с появяването на цистит. При бебетата заболяването се предава от заразената майка и в голяма част от случаите протича под формата на неонатална офталмия – болест, засягаща очите на новороденото. Понякога се наблюдава безсимптомно хламидионосителство, което е трудно за засичане.

Хламидия трахоматис

Специфичен вид хламидиоза (хламидия трахоматис) става причинител на болестта на Райтер – вид разновидност на стандартната хламидиаза. Болестта се среща доста по-рядко, основно при мъжете, и засяга най-често: очите, уретрата и ставите. Хламидия трахоматис обикновено започва с поява на уретрит (около 10-15 дни след секс), с или без обща симптоматика.

По-нататък се често се наблюдава покачване на телесната температура на болния, конюнктивит, дори и артрит. Характерно за хламидия трахоматис е засягането на ставите в областта около таза. Наблюдават се и външни признаци на заболяването върху кожата – мехурчета от гной или розово-червени люспи, които често са разположени върху дланите и стъпалата на болния. Хламидия трахоматис протича в 3 разновидности: остра, подостра или хронична, с рецидиви и ремисии.

1 коментар

  1. Искра says:

    Моля, проявете отговорност и посочете източника на информацията. Много хора ви четат и могат да останат дезинформирани.
    Например, забелязвам неточност относно начините за заразяване с хламидии. Изчетох много други сайтове, които категорично отхвърлят вероятността за заразяване по не-полов път, а вие твърдите, че е възможно.

Напишете коментар

уеб дизайн от Иво Иванов